Психолог, индивидуален и семеен консултант

Как да (се) разбираме (с) децата си?

Как да (се) разбираме (с) децата си?
През различните етапи от развитието си децата имат различни потребности и различни възможности и начини да ги изразяват. Ако родителите им разбират повече тези потребности и знаят защо те са важни, ще им бъде много по-лесно да ги посрещнат. 

  • Кърмаческа възраст - от раждането до 1 г. - през този период най-важната потребност на бебето е тази от сигурност и майчина грижа. Това е период на интензивно физическо, нервно-психическо и моторно развитие  и период, в който детето е напълно безпомощно и зависимо от майка си. От това какво е качеството на близостта между тях зависи как детето като възрастен ще формира връзки - дали ще чувства увереност, дали ще отбягва да се привързва, или ще има обсебващо поведение. На тази крехка възраст, особено в първите 6 месеца, е от голямо значение потребностите на бебето да се задоволяват напълно, а едва след това постепенно да се въвеждат фрустрации - отлагане, а не моментално задоволяване на нуждата. Децата постепенно развиват ресурси за справяне и се намалява чувството за тотална зависимост от майката.

  • Ранна детска възраст - от 1 до 3 г. - този период е характерен с високата познавателна и двигателна активност, която развиват децата. Те имат необходимост постоянно да се движат, да изследват и откриват света, да експериментират с него. Тук идват и първите забрани, размахани пръсти и конфликти. Получава се разминаване между потребностите на децата и тези на родителите. Децата са все още ориентирани към мислене само за себе си, не проявяват интерес и не умеят да се поставят на мястото на другия. Родителите се борят за дисциплина, налагане на ред и правила, зад които се крие желанието за запазване на контрола. В детските глави възниква представата за одобрение - неодобрение. Важно е родителите да обясняват всичко с думи, които зачитат личността на детето, думи, които не го унижават. 

  • Предучилищна възраст - от 4 до 6-7 г. - в този етап децата преминават през своеобразна подготовка за училищния живот. Те развиват критериите си за добро и лошо, развиват умения за общуване с връстниците си, имат нужда да се утвърждават като личности и да създават своя среда. Контролът на родители значително намалява. Нуждите на децата се въртят около общуването, развиването на въображението, за което помагат много ролевите игри. Малките имитират възрастните и така усвояват различни умения и интегрират преживяванията си. Чувствата им все повече зависят от вътрешните им усещания и все по-малко от налаганите им отвън внушения. 

  • Ранна училищна възраст - от 6-7 до 11 г. - през този период децата растат с по-умерени темпове, но тръгването на училище значително променя живота им. Свободният им избор за игри вече е заместен от задължителната учебна дейност, изискванията стават много повече и все по-устойчиви. В ранната училищна възраст възниква сравняването с другите, съперничеството и конкуренцията. Социалната репутация и самочувствието започват да играят ключова роля. Децата изграждат ценностите си, съвестта си и това много зависи, освен от средата, и от семейните модели на поведение. 

  • Средна училищна възраст - от 11 до 15 г. - възрастта на подрастващите се бележи от интензивно полово развитие на личността. Организмът се преустройва физически и психически. Емоциите стигат от най-високи до най-ниски крайности и е трудно до степен на невъзможност да се контролират. Много силен става стремежът за самостоятелност. Непрекъснато се търси отговор на въпроса "Кой съм аз?".

  • Горна училищна възраст - от 15 до 18 г. - в този период на юношество младежите и девойките придобиват все повече самостоятелност, която е в комплект с права и задължения. Убежденията придобиват устойчивост и потребностите се въртят около това младите хора да са активни, да се самоусъвършенстват, да общуват целенасочено и да изберат своя път в живота. 

През всеки от периодите може да възникнат трудности, които да влошават отношенията с родителите. Децата, освен в най-ранна възраст, естествено се стремят към независимост. Работата на родителите е да им помогнат в постигането ѝ, така че малките хора да се превърнат в зрели и осъзнати възрастни, които могат да се справят с живота. Два ключови момента в тази подготовка са начина, по който се общува в семейството и примера, който родителите дават. 

Разбира се, информацията тук не е изчерпателна и не може да обхване всички проблеми и възможности на развитието, нито пък на общуването. Ако имате въпроси, задайте ги в коментар или в лично съобщение, и аз ще им отговоря. 

Сподели

Коментари

Уебсайт в Alle.bg