Ролята на привързаността в развитието на личността

24 Юни 2018г.
Ролята на привързаността в развитието на личността
Ролята на привързаността в развитието на личността
Теорията на привързаността (ТП) е формулирана, за да обясни определени модели на поведение, характерни не само за бебетата и малките деца, но и за юношите и възрастните; създадена е на базата на детайлни наблюдения и интервюта; исторически е развита в традицията на обектните отношения на психоанализата, но е изведена и върху понятия от теорията на еволюцията, етологията и когнитивната психология. 
Според ТП интимните емоционални връзки с отделните личности са базов компонент от човешката природа и капацитетът за създаването им е условие за ефективно личностно функциониране и психично здраве. 
Като правило търсенето на грижа се изявява от по-слаби и неопитни индивиди и е насочено към някой, считан за по-силен, някой, възприеман като способен да осигури закрила и грижа. 
Когато даден индивид се чувства сигурен, той може спокойно да се отдалечава от фигурата на своята привързаност. Когато е уморен, тревожен и притеснен, индивидът изпитва нужда от близост. Това е типичен пример на взаимоотношение между дете и възрастен. 

Привързаността като организирана система започва да се развива веднага след раждането на бебето - то показва, че умее да се включва в социални интеракции и само за няколко дни се научава да различава майчината фигура. През вторите шест месеца от живота на бебето се развива когнитивния му капацитет да държи майка си в ума си, което му позволява при нейно отсъствие да извика образа ѝ. Бебето не би могло да оцелее без грижата и закрилата на възрастен човек и много бързо развива поведение, имащо за функция поддржането на близост. Всяко реално препятствие пред поддържането ѝ преминава в състояние на тревожност, която на свой ред активира поведение, търсещо близост. Когато детето изпитва сигурност, системата на привързаност е в покой и то може да играе и да изследва пространството. Така привързаността може да бъде разглеждана и като организираща рамка на процеса на развитие на детето. Формирането на привързаност трае средно между две и три години - постепенно поведението на детето започва да става по-гъвкаво, взаимоотношенията стават все повече от партньорски тип - нуждите и желанията се вербализират, развива се и способност за отлагане на удоволствието.

Стилове (модели) на привързаност

Сигурна привързаност - детето е убедено, че неговият родител е достъпен, ще бъде отзивчив и помагащ, ако то се окаже в заплашителна или страшна ситуация. С тази сигурност то се чувства смело в своето изследване на света. Този модел се осигурява от майка, която е налична и чувствителна към сигналите на детето, майка, която е любяща и отзивчива, когато то търси защита или комфорт. Сигурното дете е по-щастливо и по-малко изискващо, отколкото тревожно. 

Избягваща привързаност - детето няма увереност, че когато потърси грижа, ще я получи, а напротив, очаква да бъде отхвърлено. Такъв модел на привързаност е резултат от постоянно отхвърляне от страна на майката, когато детето се опитва да получи закрила и комфорт. Дете с този стил на привързаност е тревожно и дистанцирано, склонно е да проявява агресия към други деца.

Амбивалентна привързаност - детето е несигурно дали майка му ще бъде отзивчива, когато е призована. Тази несигурност е следствие от поведението на майка, която е непостоянна в реакциите си спрямо детските сигнали. Дете с такъв стил на привързаност е тревожно по отношение на разделите, склонно е да се "прилепва", проявява гневни изблици при опит да бъде успокоено; не се впуска в изследователска дейност. 

Очевидно влиянието на майката е огромно и е важно да се разбере какво я е довело до усвояването на именно такъв стил на майчинство. От значение е дали тя получава емоционална подкрепа, или е лишена от такава; от значение е и какво майчинство е било упражнявано върху нея, когато е била дете. Емоционалните проблеми на родителите и техните ефекти върху децата могат да бъдат изяснени в психотерапия. Моделите на привързаност са тенденциозно устойчиви, но ако още в ранна възраст, преди окончателното им изграждане, отношението на родителите се промени, то и моделите могат да се променят. 

През юношеството се формира ново отношение - търсенето на независимост и автономия от родителите превръща връстниците във фигури на привързаност. Но опитът от детството е този, който развива значенията, вярванията и очакванията за самия себе си и собствената ценност, за достъпността и сигурността на значимите други, както и за близките взаимоотношения. 

Възрастни със сигурен модел на привързаност - изпитват доверие към партньорите си, възприемат ги като чувствителни към сигналите и потребностите им, като отзивчиви и с лекота търсят помощта им за справяне с трудности. Те приемат да разчитат на другите и другите да зависят от тях. При възникването на конфликт той не се възприема като голяма заплаха за бъдещето на връзката и изразяването на гняв се схваща като разбираемо, обяснимо и поправимо. Този стил на привързаност се характеризира с търсене на близост и голяма склонност към себеразкриване, с дълготрайни и малобройни интимни връзки, които като цяло са удовлетворяващи.

Възрастни с избягващ стил на привързаност - не се ангажират в особено близки отношения, тъй като вярват, че другите няма да откликнат адекватно на потребностите им и вместо да търсят подкрепа, те се дистанцират. Не проявяват доверие, но към себе си имат относително позитивно отношение, поради обикновено добре развитите автономност и независимост. Възприемат хората, търсещи помощ от тях като слаби, незрели и независими. Тези хора често са нечувствителни към чуждите потребности, проявяват по-малко любопитство и почти не са склонни да се разкриват. Предпочитат физическите форми на близост пред емоционалните, както и краткотрайните сексуални авантюри. 

Възрастни с амбивалентна привързаност - изпитват безпокойство относно това дали са харесвани или обичани, лесно се фрустрират и разгневяват; силно чувствителни са по въпросите за близостта и раздялата, изпитват крайна физическа и психологическа нужда от близост; свръхангажирани са с мисълта за вероятно изоставяне. Този стил на привързаност се асоциира с дисфункционален гняв, свързан със страха, че партньорът няма да е наличен или способен да се погрижи за тях или че не е добронамерен относно връзката. Същевременно възрастните с този модел на привързаност не са ефективни обгрижващи - те са предимно непоследователни и свръхконтролиращи. Склонни са към себеразкриване, което може да е неуместно, особено в началото на връзката. Тези лица често използват секса като средство за манипулация и упражняване на контрол - обсебват партньорите си и са силно ревниви. 

Развитието на всяко дете се определя от средата, в която се намира и от взаимоотношенията с родителите. Но е важно да се знае, че курсът на развитие не е фиксиран, промените в отношението водят до промени в развитието. Въпреки че капацитетът на развитийните промени намалява с годините, те продължават през целия жизнен цикъл, така че възможност за промяна винаги съществува. Това означава, че няма време от живота, когато човек е неуязвим към възможните неблагоприятни събития, както и няма време, в което човек да е непропусклив спрямо благоприятните влияния. 

 




Сподели

Коментари

Уебсайт в Alle.bg