Всички двойки преминават през различни кризи, но тези кризи не са непременно негативни. Те представляват възможност за развитие на взаимоотношенията. В психотерапията дори наричаме тези кризи нормативни, често свързани с настъпването на определени събития в жизнения цикъл на двойката и с разрешаването им се преминава на следващ етап.
Криза може да възникне още в самото начало при образуването на двойката, когато се изгражда доверие и се дефинират общите цели. Тогава емоционалната връзка е много интензивна и конфликтите касаят индивидуалните различия и нуждите от независимост и близост. Пред двойката седи задачата да намери баланс между т.нар. центробежни и центростремителни сили, за които писах ТУК. Кризи възникват и при прехода между страстта и дългосрочната привързаност, когато интензивността на емоциите намалява.
Когато семейството се разширява и се появи първото дете, това отново е криза. Обикновено този период е свързан с много радост, но и доста трудности. Партньорите трябва да направят преход към родителската роля и да променят напълно начина си на живот. Грижата за бебето поглъща цялото време и енергия, интимните взаимоотношения намаляват интензивността си, единият родител се отделя от социалната си среда, умората също присъства осезателно – всички тези фактори водят към криза. Двойката има да управлява нови отговорности и да пренастрои взаимоотношенията си – партньорската любов трябва да се съвмести с родителската роля.
Порастването на децата, ангажиментите покрай детската градина, училището, допълнителните дейности, които ги съпътстват носят още отговорности за управление, контролирането и възпитанието на децата могат да провокират конфликти. Ако децата не се справят добре, вероятно нещо в семейството се нуждае от промяна и решение. За двойката има все по-малко време и енергия, чувствата може да охладняват, монотонността убива страстта и пред партньорите отново седи предизвикателство. Те трябва да внесат разнообразие, да се върнат повече един към друг, да се преоткрият. Междувременно следващата криза чука на вратата – когато децата напускат семейното гнездо, ако партньорите са били твърде много в родителските си роли, много трудно могат да изградят отново съпружеска близост. Това е една от най-тежките кризи, ако партньорите осъзнаят, че вече нямат нищо общо.
Този материал не претендира за изчерпателност, но ще спомена, че има още много потенциални и нормативни кризи – кризата на юношеството, която касае цялото семейство, конфликти между поколенията, конфликти от външни стресори и събития, конфликти на ценностите, кризи около загуби.
Способността на семейната система да се справя с кризите, да се противопоставя на негативните събития и да се развива се определя от нейното единство, от уменията за адаптация и наличието на вътрешни и външни ресурси.
Заблуда е, че в стабилните и щастливи семейства няма кризи. Всеки етап изисква промяна на действалите до момента правила и навици, изисква гъвкавост и адаптивност, откритост в отношенията и зачитане нуждите и чувствата на другия. При справяне с кризите, партньорите укрепват взаимоотношенията си.